ÑÎÔÈß 2014 SOFIA 2014ÃÎÄ. LI, ¹ 1 VOL. LI, ¹ 1

ISSN 0568-465X СПИСАНИЕ „РАСТЕНИЕВЪДНИ НАУКИ" СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА В СЛЕДНИТЕ СТРАНИ:

Австралия Англия Азербайджан Аржентина Армения Белгия Беларус Бразилия Венецуела Гърция Грузия Германия Гвинея

Дания Индия Испания Италия Ирландия Естония Куба Канада Кения Китай Казахстан Киргизстан Латвия

Литва Мароко Молдова Нова Зеландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия САЩ Словакия Сърбия Турция

Татарстан Унгария Узбекистан Украйна Филипините Финландия Франция Холандия Чехия Швейцария Швеция ЮАР Япония

"PLANT SCIENCE" JOURNAL IS CIRCULATED IN THE FOLLOWING COUNTRIES:

Australia England Azerbaijan Argentina Armenia Belgium Belarus Brazil Venezuela Greece Georgia Germany Guinea

Denmark India Spain Italy Ireland Estonia Cuba Canada Kenya China Kazakhstan Kirghizia Latvia

Lithuania Morocco Moldova New Zealand Norway Poland Portugal Romania Russia USA Slovakia Serbia Turkey

Tatarstan Hungary Uzbekistan Ukraine Philippines Finland France Netherlands Czech Republic Switzerland Sweden Republic of South Africa Japan

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Отговорен редактор Доц. д-р ИВАН КИРЯКОВ Проф. дсн Иванка Лечева Проф. дсн Лилия Кръстева Проф. д-р Стойка Машева Доц. д-р Мариана Влахова Доц. д-р Нели Вълкова Доц. д-р Стефан Гандев Доц. д-р Димитрина Илчовска

EDITORIAL BOARD Editor-in-Charge Assoc. Prof. Dr. IVAN KIRYAKOV Prof. Sc. D. Ivanka Lecheva Prof. Sc. D. Lilia Krasteva Prof. Dr. Stoika Masheva Assoc. Prof. Dr. Mariana Vlahova Assoc. Prof. Dr. Neli Valkova Assoc. Prof. Dr. Stefan Gandev Assoc. Prof. Dr. Dimitrina Ilchovska

Научна област Списание „Растениевъдни науки” е издание на Селскостопанската академия, с периодичност шест книжки

годишно. В списанието се публикуват на български и на английски език оригинални изследователски статии, обзори и кратки съобщения от всички области на растениевъдството: генетика, клетъчни и тъканни култури, генно инженерство, генетични ресурси, селекция, растителна защита и опазване на екосистемите, агротехника, технологии за отглеждане и производство на семена, посадъчен материал и растителна продукция, както и от други области, имащи отношение към този отрасъл. Scope

Journal "Plant Science" is an edition of the Agricultural Academy, with a periodicity of six issues annually. In journal are publishes in Bulgarian and English language original research papers, reviews articles and brief reports from all areas of horticulture: genetics, cell and tissue cultures, genetic engineering, genetic resources, selection, plant protection and preservation of ecosystems, technologies of growing, production of seeds and planting material as and from other areas related this industry.

In Indexing: Agri Eng. Abstr., Agroforest. Abstr., Apic. Abstr., BSL, Biol., Bio-Contr. News & Info., Biol. Abstr., Chem. Abstr., Cott. & Trop Fibr. Abstr., Crop Physiol. Abstr., Curr. Adv. Ecol. Sci., Fild Crop Abstr., Food Sci. & Tech. Abstr., Forest. Abstr., Helminthol. Abstr., Herb. Abstr., Hort. Abstr., INIS Atomind., Irr. & Drain. Abstr., Maize Abstr., Nutr. Abstr., Ornam Hort., Plant Breed. Abstr., Plant Gen. Res. Abstr., Plant Grow. Reg. Abstr., Postharvest. Potato Abstr., Ref. Zh., Rev. Appl. Entomol., Rev. Plant Path., Rice Abstr., Seed Abstr., Soils & Fert., Sorhum & Millets Abstr., Soyabean Abstr., Triticale Abstr., Trop. Oil Seeds Abstr., VITIS, Weed Abstr., Word Ag. Econ. & Rur. Soc. Abstr., Zoo. Rec., Slovak Agricultural Library, Систематический указатель иностранной литературы на ЦНСХБ – Русия; Электронный каталог журналов, Реферативный журнал. Indexing in Databases: AGRIS, AGRICOLA, BIOSIS, CAB ABSTRACTS, CAPLUS SCOPUS, SCIENCE CITATION INDEX Tel.: 0887 048 673 E-mail: plants@abv.bg Институт по аграрна икономика – София Отдел „Специализирана научна периодика” Institute of Agricultural Economics – Sofia Department “Specialized Scientific Periodicals” Адрес на редакцията: 1113 София, бул. „Цариградско шосе” 125, бл. 1, стая 215 Editorial Secretariat: Bulgaria, 1113 Sofia, 125 Tsarigradsko Shosse, Blvd., bl. 1, room 215 Зам.-отг. редактор – Ваня Ненова Deputy Editor-in-Charge – Vanya Nenova © СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ AGRICULTURAL ACADEMY 2014 c/o Jusautor, Sofia

Предпечатна подготовка: Тодор Тодоров – ИАИ, София Печат: БПС ООД, София

ISSN 0568-465X Годишен абонамент 90 лв. Отделна книжка 15 лв.

1. ,,

( , ), .2. ,

..

3. ,. ,

, ., , e-mail.

4. ( – , . 3), , - 160 .

, , ;.5. Times New Roman Arial Word for

Windows. , – XLS ( MS Exsel). – TIFF ( 200 dpi (dot per inch), GPEG ( - 9).

6. , , -, .

, .7.

. .8. 18,2 23,6 cm,

, - 4 ., .

9. – SI.

10. ,.

– ,, „ .” – .

, .11.

– ( ; ), – ., . :

: , , , , , , . ( - ); :, , , , , . ( - ); ,

: , , , , , .; : ,, , , .

12. , - ,.

13. , ,, .

14. , ,

.15. - 2 .

, , .- . .16. pdf ,

.17. ,

,,

( – 1800 ).

. .. 6 ( ) .

РАСТЕНИЕВЪДНИ НАУКИ

ГОД. LI, 2014, No. 1, СОФИЯ VOL. LI, 2014, No. 1, SOFIA

НАУЧНО СПИСАНИЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯСПИСАНИЕТО Е НОСИТЕЛ НА ОРДЕН „КИРИЛ И МЕТОДИЙ” – І СТЕПЕН

СЪДЪРЖАНИЕНационална научна конференция „60 години Институт по овощарство – Пловдив” (15 ноември 2012 г., Пловдив)Раздел І

PLANT SCIENCE

В. Джувинов, Р. Пенев, И. Славов, Х. Кутинкова, П. Герчева, Л. Начева – Основни резултати от изучаване на генетичните ресурси и селекцията при ябълката в Институт по овощарство – Пловдив .....3С. Гандев, В. Арнаудов, В. Манолова, Л. Начева, К. Куманов, Д. Борисова, М. Николова, Е. Благоева – Състояние и перспективи на орехоплодните култури в България ........................................9Д. Домозетова, И. Динчева, И. Баджаков, М. Георгиева, Д. Георгиев, В. Антонова – Растителни ресурси при дребноплодните овощни видове ...............................................................................................15В. Джувинов, К. Колев, В. Божкова, С. Гандев – Архитектура на овощното дърво при ябълка, череша и слива .................................................................................................................................................21К. Куманов, И. Царева – Интензивно отглеждане на черешата: защо, как, накъде ..................................27Х. Кутинкова, В. Арнаудов, З. Ранкова, В. Джувинов – Проблеми и тенденции в растителната защита ...............................................................................................................................................................33Х. Динкова - Перспективен ябълков сорт от генофонда на Троянския регион .......................................... 39М. Боровинова, В. Петрова – Повреди по плодовете на ябълката при три технологии на отглеждане ....41Н. Христов, С. Крумов – Нови черешови кандидат сортове, създадени в Института по земеделие – Кюстендил ............................................................................................................46В. Божкова – Резултати от проучване на сортове от вида Prunus salicina Lindl. ....................................... 50К. Драгойски, Б. Стефанова, Х. Динкова – Валевка – алтернативен сливов сорт на Кюстендилска синя слива ................................................................................................................................54Б. Стефанова, K. Драгойски, Х. Динкова, Г. Попски – Реакция на някои сливови сортове към екстремни засушавания ...................................................................................................................................57И. Минев, Т. Стоянова, П. Минков – Репродуктивни прояви на сорта Ханита при различни месторастения в условия на засушаване ...................................................................................................... 61М. Апостолова – Проучване студоустойчивостта на някои овощни видове и сортове, отглеждани в Софийското поле ...................................................................................................................... 63С. Гандев, В. Арнаудов – Агробиологична характеристика на унгарския орехов сорт Тисачечи 83 ..... 67Н. Петровска, В. Вълкова – Приложение на периодичен отбор в средноранна синтетична популация царевица. I. Резултати от провеждане на първи цикъл в синтетик „1/2003” .............................71С. Иванов, И. Иванова, Н. Петровска – Оценка на комбинативната способност на високолизинови линии царевица в диалелни кръстоски .......................................................................................................... 75М. Нанков, Л. Глогова – Продуктивни възможности на царевичния хибрид Кнежа 435, отглеждан в триполно сеитбообращение ............................................................................................................................78В. Вълкова – Корелационни зависимости между добива на зърно, елементите на продуктивността и някои биометрични показатели при самоопрашени линии царевица .......................................................80Й. Дюлгерски, Д. Диманов – Проучвания върху унаследяването на височината на растенията при кръстоски тютюн Бърлей ................................................................................................................................. 84Л. Начева – Влияние на концентрацията на захароза в хранителната среда във фаза удължаване върху вкореняването на in vitro растения от ябълковата подложка М 26 (Malus domestica Borkh) ...........86К. Корнова, С. Попов, Д. Борисовa – Микроразмножаване на Actinidia arguta Planch. ...........................90

М. Илчовска, Е. Тодоровска, М. Генов, Н. Христов – Приложение на фенотипни и белтъчни маркери за оценка на мутантни линии царевица и техните изходни форми ..............................................94Н. Маринова, Д. Иванова, И. Витанова, С. Димкова, С. Тодорова – Основни предпоставки за производство на биологична сливова продукция ..........................................................................................98

XXXЕ. Василева, З. Ур, Г. Рачовска – Ефективност на торенето, на пшеница (Tr. aestivum) при промяна на някои елементи в агротехниката. Параметри на посевите и компоненти на добива ..........................102З. Ур, Е. Василева – Ефективност на торенето, на пшеница (Tr. aestivum) при промяна на някои елементи в агротехниката. Ефективност на използване на азота от торовете .........................................109М. Янев, Х. Бозуков, Щ. Калинова – Разпространение на Orobanche ramosa L. и Orobanche mutelii Sch. в основни тютюнопроизводителни райони на България .............................................................................114

CONTENTSNational Scientific Conference “60 years of Fruit Growing Institute – Plovdiv”(November 15, 2012, Plovdiv, Bulgaria)Part IV. Dzhuvinov, R. Penev, I. Slavov, H. Kutinkova, P. Gercheva, L. Nacheva – The Major Results from the Evaluation of Genetic Resourses and Breeding of Apple in the Fruit Growing Institute – Plovdiv .......................3S. Gandev, V. Arnaudov, V. Manolova, L. Nacheva, K. Koumanov, D. Borisova, M. Nikolova, E. Blagoeva – State and Perspectives of Nut Crops in Bulgaria ........................................................................ 9D. Domozetova, I. Dincheva, I. Badjakov, M. Georgieva, D. Georgiev, V. Antonova – Plant Resources of Small Fruit Crops ...........................................................................................................................................15V. Dzhuvinov, K. Kolev, V. Bozhkova, S. Gandev – Fruit Tree Architecture of Apple, Sweet Cherry and Plum .....21K. Koumanov, I. Tsareva – Intensive Cherry Production: Why, How, Whither .................................................27H. Kutinkova, V. Arnaudov, Z. Rankova, V. Dzhuvinov – Problems and Trends in Plant Protection .............33H. Dinkova – Perspective Apple Variety from the Gene Pool of the Troyan Region .........................................39M. Borovinova, V. Petrova – Damages on Apple Fruits at Three Growing Technologies ................................41N. Christov, S. Krumov – New Sweet Cherry Candidate Cultivars Created at the Institute of Agriculture – Kyustendil ...........................................................................................................................................................46V. Bozhkova – Results of a Study of Cultivars of Prunus salicina Lindl. Species .............................................50K. Dragoyski, B. Stefanova, H. Dinkova – Valevka – Alternative Plum Cultivar to Kustendilska Sinya Sliva .....54B. Stefanova, K. Dragoyski, H. Dinkova, G. Popski – Reaction of Certain Plum Cultivars to Extreme Drought ................................................................................................................................................57I. Minev, T. Stoyanova, P. Minkov – Reproductive Behaviour of Hanita Variety at Different Habitats under Drought Conditions ..................................................................................................................................61M. Apostolova – Investigation of Frost Hardiness of Some Fruit Species and Varieties Grown in Sofia Field .... 63S. Gandev, V. Arnaudov – Evaluation of the Hungarian Walnut Cultivar Tiszacsecsi 83 .................................67N. Petrovska, V. Valkova – Use of Recurrent Selection in Middle Early Synthetic Maize Population. I. Results of the First Cycle in Synthetic “1/2003” .............................................................................................................. 71S. Ivanov, I. Ivanova*, N. Petrovska – Estimation of Combining Ability of High-Lysine Maize Lines in Diallele Crosses .................................................................................................................................................75M. Nankov, L. Glogova – Productive Potential of Maize Hybrid Kn 435, Grain in Three Crop-Rotation ..........78V. Valkova – Correlation Relations between Grain Yield, Elements of Productivity and Some Biometrics Parameters of Inbred Lines Maize .....................................................................................................................80Yo. Dyulgersi, D. Dimanov – Studies on Plants Height Inheritance in Burley Tobacco Crosses ....................84L. Nacheva – Effect of Sucrose Level in the Nutrient Medium at the Elongation Stage on the Rooting Ability of In vitro Apple Rootstock M 26 (Malus domestica Borkh) .....................................................................86K. Kornova, S. Popov, D. Borisova – Micropropagation of Actinidia arguta Planch. ...................................... 90M. Ilchovska, E. Todorovska, M. Guenov, N. Christov – Phenotype and Protein Markers for Assessment of Mutant Maize Inbreds and Their Progenitor Lines .....................................................................94N. Marinova, D. Ivanova, I. Vitanova, S. Dimkova, S. Todorova – Main Premises for Making of Biologic Plum Production ...............................................................................................................................98

XXXE. Vasileva, Z. Ur, G. Rachovska – Efficiency of Fertilization of Wheat (Tr. aestivum) under Changing Some Elements in Agrotechnics. Crop Parameters and Yield Components ...................................102Z. Ur, E. Vasileva – Efficiency of Fertilization of Wheat (Tr. aestivum) under Changing Some Elements in Agrotechnics. Efficiency of Utilization of Nitrogen from Fertilizers ...............................................109M. Yanev, H. Bozukov, S. Kalinova – Distribution of Orobanche ramosa L. and Orobanche mutelii Sch. in the Main Tobacco Producing Regions of Bulgaria .......................................................................................114

27

РАСТЕНИЕВЪДНИ НАУКИ, ГОД. LI, No. 1PLANT SCIENCE, VOL. LI, No. 1София. 2014. Sofia

Състояние на черешовото производствоДнес черешата (Prunus avium L.) се отглежда про-

мишлено в 67 страни от целия свят (FAOSTAT, 2010) като водещите четири – Турция, САЩ, Иран и Ита-лия, осигуряват 50% от световното производство на черешови плодове; през 2010 година България е под номер 20 с 24 951 тона годишно, три пъти по-мал-ко отколкото преди. През последните тридесетина години по света и във водещите страни, заетите площи и продукцията нарастват с еднакви темпо-ве, което свидетелства за екстензивния характер на черешовото производство. Подобен модел е безперспективен от гледна точка на устойчивото развитие и непрекъснато намаляващата площ на земеделската земя в световен мащаб (Lang, 2000; Balmer, 2008).

Причините за това състояние са фундамен-тални и ясно осъзнати от десетилетия (Василев и кол., 1982; Vercammen et al., 2006; Lang, 2008). Сред най-важните се изтъква големият размер на дърветата и свързаните с това високи и не-прекъснато нарастващи разходи за труд, особено при беритбата с неизбежното масово използване на стълби, а и цялостно за отглеждането на тази култура (Trefois, 1981; Василев, 1972; Lang, 2000; Whiting, 2006; Hrotkó et al., 2009). Силнорастящите дървета осигуряват относително високи добиви и качество на плодовете, но встъпват в плододава-не късно – обикновено от четири до шест години след засаждането, а за достигане на пълно пло-

ИНТЕНЗИВНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕРЕШАТА: ЗАЩО, КАК, НАКЪДЕ

КУМАН КУМАНОВ*, ИРИНА ЦАРЕВАИнститут по овощарство, Пловдив*E-mail: kskoumanov@hotmail.com

Intensive Cherry Production: Why, How, Whither

K. Koumanov, I. TsarevaFruit Growing Institute, Plovdiv, Bulgaria

AbstractToday, it is generally agreed that the economical efficiency of the sweet cherry production can be improved solely by its

intensification, which means smaller trees, denser orchards, early fruiting, higher yields, fruit quality, and lesser expenditure of labor, water, fertilizers and pesticides. Basic for the intensification are the dwarfing and productive rootstocks. However, the large-scale adoption of these rootstocks is impeded by the widespread opinion that they do not perform well in relatively dry conditions, on poor and light soils: cherry trees tend to overload, stunt and even die. The present paper objective is to oppose such a statement. The perusal of the available literature cogently shows, with no exceptions, that the inadequate results come after disregarding the extremely high requirements concerning pruning, water regime and mineral nutrition of the trees grown intensively. Modern equipment, high and multivalent grower qualification and strict execution of each operation are imperative. Microirrigation and fertigation are indispensable elements of the technology, and the fine tuning of irrigation and fertilization regimes, according to the ecological conditions, the stages of trees’ development, and the scion/rootstock combination, is a requisite. In order to scrutinize all elements of such a precise-agriculture technology, the research should be carried out by large groups of scientists with diverse expertise, complementing one another.

Key words: dwarfing rootstocks, stunt trees, pruning, microirrigation, fertigation, research imperatives

додаване са им необходими от осем до дванаде-сет години (Lang, 2000; Whiting et al., 2005; Long and Kaiser, 2010). Всичко това забавя възвръща-нето на вложените за създаване на едно насаж-дение средства и снижава икономическия ефект от производството на черешови плодове. Според Георгиев и кол. (1972) например през 70-те години на миналия век едно черешово насаждение се е изплащало в края на десетата година след създа-ването му.

Днес е общоприето схващането, че продуктив-ността и икономическата ефективност на чере-шовото производство могат да бъдат подобрени единствено чрез неговата интензификация, което ще рече по-малки по размер дървета, но повече на единица площ (Trefois, 1981; Василев, 1972; Васи-лев и кол., 1982; Lang, 2000; 2001; Predieri et al., 2003; Long, 2004; Kaska, 2008; Lang, 2008; Bujdosó and Hrotkó, 2009). Ранно встъпване в плододаване, високи добиви, качество на плодовете и ефектив-но използване на ресурсите (труд, вода, торове, пестициди) са отличителните характеристики на интензивното черешово производство (Lang, 2000; Cline and Norton, 2004; Bujdosó, 2006; Whiting, 2006; Paprstein et al., 2008; Long and Kaiser, 2010). Ниски-те дървета позволяват ръчните операции като ре-зитба и беритба да се извършват лесно и бързо от равнището на терена; 70% от плодовете например могат да бъдат обирани без помощта на стълби, което повишава производителността на труда от

28

45,4 на 77,6 kg h-1 (Long, 2004). Според Treutter et al. (1993), цитирани от Bujdosó (2006), това снижа-ва разходите за труд с 50 – 60%. Ниските дървета и въвеждането на алтернативни системи на форми-ране и резитба намаляват наполовина и времето за резитба (Long et al., 2011). Нещо повече, малките дървета са с просветлени корони, което благопри-ятства фотосинтезата и се отразява положително върху размера и оцветяването на плодовете. По-ниски са и разходите за пестициди при растително-защитните третирания, както и за защитни покри-тия срещу дъжд (за предпазване от напукване на плодовете), птици или градушка (Lang, 2001).

Някои интензивни насаждения встъпват в пло-додаване още на втората година след засаждането, а през третата и четвъртата година вече осигуряват икономически значими добиви (Lang, 2000; 2001; 2008; Long and Kaiser, 2010). През четвъртата годи-на от създаването на интензивно насаждение при-ходите надвишават преките разходи (за дръвчета, труд, торове, пестициди, пчелни кошери, ремонти, гориво-смазочни материали, краткосрочни лихви, застраховки, поливна вода и данъци), докато при стандартно насаждение това се случва през шес-тата година (Seavert et al., 2002; Seavert and Long, 2007, Long et al., 2011). Всички направени разходи за интензивно отглеждане на черешата (включително главницата и лихвите по заеми за машини, сгради, земя и предпосадъчна подготовка, или за амортиза-ционни отчисления при собственост върху средства-та за производство) се изплащат осем години след засаждането на дърветата, докато при стандартното отглеждане за това са необходими петнадесет годи-ни. Установената норма на печалбата за 25-годишен период е 25% и 16% съответно при интензивното и стандартното отглеждане на черешата.

Цената на изброените преимущества на ин-тензивното черешово производство обаче е рис-кът, свързван с по-големите начални разходи и нуждата от значително по-висока експертиза при прилагането на една практически висока техноло-гия (Robinson et al., 2007; Seavert and Long, 2007; Kappel et al., 2008; Long, 2009).

Доскоро черешата беше видът, за който се от-реждаха по-трудни за използване терени. Днес обаче тя се е превърнала в продукт, който трябва да отговаря на постоянно променящите се изисква-ния на пазара. Налагат се следователно промени в технологията за отглеждането на черешата с оглед на стандартите за качество на продукцията и сни-жаване на нейната себестойност, които се свърз-ват със създаването на черешови градини от нов тип (Edin et al., 1997).

Решаващи за успеха са подложката, формира-нето и резитбата, водният и хранителният режим на дърветата.

Според Lang (2001) възможността за отслабва-не на растежа, използвайки генетично заложените качества на подложките, е с много повече предим-ства в сравнение с всякакви алтернативни методи за ограничаване размера на дърветата.

През по-голямата част от 20 век и преди това, черешовото производство се извършва с минимум ресурси и минимална намеса при отглеждането на много големи дървета (Lang, 2008). Стандартната технология за отглеждане на насаждения от силно-растящи дървета включва резитба след разпукване на пъпките, с която се ограничава растежът през текущата вегетация, и втора резитба след беритба-та, която има за цел да ограничи бъдещия растеж. Съкращаването на плодна дървесина е сведено до минимум, за да не се стимулира силен вторичен растеж. Извършваната резитба е за прореждане с цел оформяне и просветляване на короната. Пре-дизвиква се известен стрес в дърветата, с което се потиска растежът и се стимулира залагането на плодни пъпки, като за целта се напоява с регули-ран воден дефицит, намаляват се разстоянията на засаждане и съответно хранителната площ, и/или растежът се регулира с химични средства.

С появилата се през последните десетилетия възможност за получаване на малки дървета върху слаборастящи подложки обаче се създават усло-вия за промяна към много по-интензивно отглеж-дане на насажденията. Основна характеристика на тези подложки е склонността към претоварване с плодове на присадените върху тях дървета. Това води до нарушаване на съотношението между лис-тата и плодовете, в следствие на което след тре-тата вегетация растежът отслабва, а размерът на плодовете намалява (Andersen et al., 1999; Lang, 2001; Cline and Norton, 2004; Whiting and Lang, 2004; Whiting et al., 2005; Whiting, 2006; Godini et al., 2008; Grzyb et al., 2008; Kappel et al., 2008; Lang, 2008; Robinson et al., 2008). За да се поддържа в благоприятни граници съотношението листа/пло-дове, натоварването трябва да се ограничава, а растежът да се стимулира чрез ежегодна силна резитба, която често бива характеризирана дори като агресивна (Andersen et al., 1999; Lang, 2000; Long, 2004; Robinson et al., 2007). Важно е да се от-бележи, че техниките за формиране и нормиране на добива при черешовите дървета върху слабо-растящи подложки са коренно противоположни на това, което се прави при силнорастящите дървета (Whiting, 2006; Long, 2007; Lang, 2008). Резитбата се извършва през периода на покой с цел да се на-сочат запасите от азот и въглехидрати към опреде-лени растежни точки, за да се предизвика възмож-но най-силен растеж на плододаваща дървесина и нови леторасли. Системата на резитба е подробно разработена и описана в специализираната ли-тература (Andersen et al., 1999; Lang and Ophardt, 2000; Menzies, 2004; Lang, 2005; Whiting et al., 2005; Long, 2007; Robinson et al., 2007 Marini, 2009).

В много случаи слаборастящите подложки се свързват и с алтернативни системи на формира-не: вместо т. нар. „отворена чаша” все по-често дърветата се формират като „испански храст” или с централен водач (Whiting et al., 2005; Long and Kaiser, 2010), както и по системите „вертикална ос” и „стройно вретено” (Robinson et al., 2006; 2007).

29

Важно за системата на интензивно черешово производство е поддържането на благоприятен за дърветата воден и хранителен режим. Най-подхо-дящи за целта са системите за микронапояване с тяхната висока икономическа ефективност и из-ключителна възможност за управление на процеси-те в поливната система, напояваното насаждение и дори в отделното растение. Поливният режим оба-че трябва да се основава на задълбочено познава-не, както на биологичните особености на културата, така и на почвените и климатични характеристики на землището. Липсата на необходимата агроби-ологична, агрохимична и инженерна подготовка може да сведе до незначителен ефекта от микро-напояването или въобще да го компрометира (Bar-Yosef et al., 1988; Koumanov et al., 1997; 1998; 2006; Koumanov, 2002; 2007; Neilsen et al., 2008).

Спецификата на интензивното черешово про-изводство променя из основи и управлението на хранителния режим на дърветата. Стандартната практика на азотно торене в един, два или три сро-ка – обикновено в началото на вегетацията, след беритбата и/или в края на вегетацията, е неподхо-дяща при една слаборастяща и плитко разполо-жена коренова система, за която достъпността на почвените запаси от минерални хранителни веще-ства е пространствено ограничена. Още по-голямо е пространственото ограничение при локализира-но/микро- напояване, където активните корени на дърветата са съсредоточени предимно в навлаж-нявания почвен обем (Haynes, 1985; Kafkafi and Tarchitzky, 2011). От друга страна е налице необ-ходимост от постоянно снабдяване на растенията с азот: растежът зависи от метаболизма на за производството на нови протеини и нуклеинови киселини, но същият метаболизъм е необходим и за синтеза на необходимата за процеса нитрат-на редуктаза (Kramer and Boyer, 1995). Ползата от честото внасяне на азот с поливната вода при ло-кализирано напояване се доказва и от резултатите на Stoilov et al. (1999b), Neilsen et al. (1998; 1999) и Куманов и кол. (2011).

Съчетанието от пространствено ограничена достъпност на хранителните вещества и слабо-растяща коренова система обаче може да доведе до силна зависимост от външни източници на хра-нителни вещества (Levin et al., 1979; Bravdo, 2009; Kafkafi, Tarchitzky, 2011) и следователно до чувстви-телност към воден и хранителен недостиг (Haynes, 1985; Neilsen and Neilsen, 2008).

От казаното дотук стават очевидни две важни характеристики на интензивното черешово произ-водство. Първо, това е технология на прецизното земеделие, изискваща високо равнище на техни-ческа въоръженост, висока и многопосочна ква-лификация на овощаря и стриктно изпълняване на всяка практика; и тук е в сила законът за ми-нимума, според който резултатът е ограничен от технологичния елемент, предизвикващ най-голямо отклонение от желаното развитие на дърветата. Второ, тази технология се различава почти из ос-

нови от екстензивното черешово производство по отношение на основни практики като резитба, на-появане и торене.

За „чувствителността” на слаборастящите под-ложки към почвените и климатичните условия

За разлика от всеобщото разбиране за нуждата от интензифициране на черешовото производство, мненията относно средствата за неговото осъ-ществяване са противоречиви. Това важи с особе-на сила за подложките, от които се очаква да осигу-рят малкия размер на дърветата. Днес като лидер се откроява подложката Gisela 5 (Andersen, 1999; Lang, 2000; 2001; Bujdosó et al., 2004; Whiting et al., 2005; Vercammen, 2006; Whiting, 2006; Balmer, 2008; Franken-Bembenek, 2008; Robinson et al., 2008). Тя обаче все още не може да изпълни предназначе-нието си поради противоречивите резултати от изпитванията й в различни почвени и климатични условия. Широко разпространено е схващането, че Gisela 5 е подходяща единствено за райони с по-вече валежи и на плодородни почви с добра водо-задържаща способност, и обратно, в по-засушливи условия, на бедни и леки почви черешовите дърве-та върху Gisela 5 се претоварват, задънват и дори умират (Lang, 2000; Bujdosó et al., 2004; Bujdosó, 2006; Papachtazis, 2006; Jiménez et al., 2007; Godini et al., 2008; Gyeviki et al., 2008; Bujdosó and Hrotkó, 2009; Fajt et al., 2009; Hrotkó et al., 2009; Lichev and Papachtazis, 2009; Cantin et al., 2010; James, 2010; Long and Kaiser, 2010; Long et al., 2011).

Внимателният прочит на публикации от различни региони на света обаче разкрива несъстоятелност-та на такова твърдение. Практически без изключе-ние, незадоволителните резултати на Gisela 5 се дължат на несъобразяване с изключително високи-те изисквания по отношение на резитбата, водния и хранителния режим на дърветата при интензивното им отглеждане. Причина за това са както дълбоко вкоренените образци на екстензивното производ-ство, така и методични недоразумения и пропуски при залагането и провеждането на опитите.

Изпитването на един или няколко фактори при равни други условия (Perry et al., 1996; Cline and Norton, 2004; Bujdosó et al., 2004; Bujdosó and Hrotkó, 2005; Whiting et al., 2005; Bujdosó, 2006; Gyeviki et al., 2008; Cantin et al., 2010) е методиче-ски неиздържано, когато се сравняват две коренно противоположни технологии. Правилният подход е технологиите да се сравняват в тяхната пълнота, но няма данни от такова изследване.

В условията на воден недостиг дърветата на слаборастящи подложки нямат никакъв шанс, ко-гато напояването е спорадично или въобще не се извършва (Lang, 2000; Cline and Norton, 2004; Santos et al., 2004; Личев, 2005; Papachtazis, 2006; Jiménez et al., 2007; Blažková ans Hlušičková, 2008; Godini et al., 2008; Juhasz et al., 2008; Fajt et al., 2009; Lichev and Papachatzis, 2009; Marini, 2009; Blažková et al., 2010). Не по-добро е състоянието им при повърхностно напояване (заливане, бразди, ба-

3NO

30

сейни) или чрез дъждуване с характерните за тях междуполивни периоди от над десет дни (Neilsen and Kappel, 1996; Betrán et al., 1997; Jiménez et al., 2004; 2007; Whiting et al., 2005; Cantin et al., 2010). В редица публикации от Унгария (Bujdosó et al., 2004; Bujdosó, 2006; Gyeviki et al., 2008; Bujdosó and Hrotkó, 2009; Hrotkó et al., 2009) – информация-та за режимите на напояване и торене е повече от оскъдна. Евентуален режим на капково напояване с междуполивни периоди от четири до седем дни (Blažková ans Hlušičková, 2008) обаче би обяснил незадоволителните резултати на слаборастящите подложки.

Не може да се очакват добри резултати и при торене в един, два или три срока, или само през някои фази от вегетацията, още по-малко при раз-пръскване на торовете върху почвената повърхност (Neilsen and Kappel, 1996; Edin et al.,1997; Andersen et al., 1999; Lang, 2001; Neilsen et al., 2002; 2004; 2007; Bright and Marte, 2004; Marini, 2009; Hrotkó et al., 2010; James, 2010; Long et al., 2011).

Дори в условията на микронапояване и ферти-гация незадоволителните резултати не могат да се приписват на слаборастящата подложка и бедната песъклива почва, ако режимите на напояване и торе-не са неадекватни (Neilsen et al., 2002; 2004; 2007).

Високотехнологичният характер на интензивно-то черешово производство налага изследванията да се провеждат от изследователски групи с вза-имнодопълващи се специалности на участващите учени, така че да се обхванат всички елементи на технологичния процес. В достъпната литература липсват данни за подобен мултидисциплинарен подход.

Налага се изводът, че причините за незадово-лителните резултати на слаборастящите подложки в условия на воден дефицит, леки и бедни почви, са от субективен характер. Всъщност добре запа-сените с вода и хранителни вещества почви маски-рат човешките грешки, компенсирайки евентуални пропуски в режимите на напояване и торене. Нещо повече, много доброто представяне на слаборас-тящите подложки в тези условия е доказателство за тяхната способност да снабдяват присадника с необходимите количества вода и хранителни ве-щества за осигуряване на високи добиви от качест-вени черешови плодове.

В резултат от анализа на проблема могат да бъ-дат направени следните обобщения: 1) Развитието на черешовото производство неизменно се свърз-ва с интензивното отглеждане на тази култура. 2) Истинска интензификация може да се постигне само на основата на слаборастящи подложки. На този етап най-добрият кандидат е Gisela 5. 3) Сла-борастящите подложки, в това число и Gisela 5, изискват коренна промяна на представите за чере-шовото производство и налагат концептуално нова технология за отглеждане на черешовата култура, ревизираща почти изцяло основни практики като резитба, напояване и торене. 4) Интензивното че-решово производство е технология на прецизното земеделие, изискваща високо равнище на техни-

ческа въоръженост, висока и многопосочна ква-лификация на овощаря и стриктно изпълняване на всяка практика. Неотменими елементи от тази технология са микронапояването (капково и микро-дъждуване) и фертигацията. 5) В условията на ми-кронапояване и фертигация е необходима фина настройка на водния режим и режима на минерал-но хранене на дърветата съобразно екологичните условия, фазите от развитието им и съчетанието между сорт и подложка. 6) Високотехнологичният характер на интензивното черешово производство налага изследванията да се провеждат от изследо-вателски групи с взаимнодопълващи се специално-сти на участващите учени, така че да се обхванат всички елементи на технологичния процес.

Изследвания върху технологията за интен-зивно отглеждане на черешата, провеждани в Института по овощарство – Пловдив

Повече от десет години Институтът по овощар-ство е в челните редици на научното дирене по проблемите на интензивното черешово производ-ство. Сред по-важните обекти на изследване са:

1) Сортоподложкови комбинации: разстояния на засаждане, резитби и формиране, архитектура на черешовото дърво, растеж и добив.

2) Микронапояване (капково и микродъждуване): евапотранспирация на културата, напояване с ре-гулиран воден дефицит, пространствено и времево разпределение на водата и кореновото извличане в активния почвен обем, ефективно използване на валежите.

3) Фертигация: срокове и дози, минерално хра-нене на дърветата, придвижване и натрупване на торовете в почвата.

4) Хербигация: ефикасност, селективност, про-дължителност на действието, придвижване в поч-вата и персистентност на използваните хербициди; въздействие върху почвената микрофлора.

5) Инсектигация: ефикасност, транслокация в почвата и дърветата, въздействие върху почвената микрофлора и фауна, остатъчни количества в пло-довете и растителните органи.

6) Пренасяне на вирусни инфекции и влиянието им върху продуктивността на дърветата в условия-та на микронапояване и химигация.

В заключение може да се обобщи, че интензив-ното черешово производство е бъдещето, но за зна-ещите и можещите.

ЛИТЕРАТУРАВасилев, В. 1972. Създаване на интензивни гради-

ни. Овощарство, 5: 8-11Василев, В., В. Георгиев и В. Беляков. 1982. Чере-

ша и вишня. „Хр. Г. Данов”, Пловдив, 245 с.Георгиев, В., С. Манов, С. Керемидарска и Б. Ви-

денов. 1972. Промишлени технологии при отглеждане на черешата. Овощарство, 5: 3-8

Куманов, К., И. Царева и Г. Корнов. 2011. Фертигация: съдържание на минерални хранителни вещества в почве-ния разтвор и листата на черешови дървета между две то-рови дози. Международна конференция „100 години поч-вена наука в България”, 16-20 май 2011, София, 564-568

31

Личев, В. 2005. Резултати от 8-годишно изпитване на нови интродуцирани подложки от сериите Gisela и Weiroot при черешовия сорт Стела. Растениевъдни нау-ки, 42: 536-540

Andersen, R. T. L., Robinson and G. A. Lang. 1999. Managing the Gisela Cherry Rootstocks. New York Fruit Quarterly, 7(4): 19-22

Balmer, M. 2008. Evaluation of semi-dwarfing rootstocks for sweet cherry orchards in the Rhine River Valley (Germany). Acta Horticulturae (ISHS), 795: 203-207

Bar-Yosef, B., S. Schwartz, T. Markovich, B. Lucas and R. Assaf. 1988. Effect of root volume and nitrate solution concentration on growth, fruit yield, and temporal N and wa-ter uptake rates by apple trees. Plant and Soil, 107: 49-56

Betrán, J. A., J. Val, L. M. Millán, E. Monge, L. Mon-tañés and M. A. Moreno. 1997. Influence of rootstock on the mineral concentrations of flowers and leaves from sweet cherry. Acta Horticulturae: 163-167

Blažková, J. and I. Hlušičková. 2008. Cultivar and root-stock response to drip irrigation in sweet cherry tree vigour and start of bearing during the first three years after planting. Hort. Sci. (Prague), 35(2): 72-82

Blažková, J., H. Drahošová and I. Hlušičková. 2010. Tree vigour, cropping, and phenology of sweet cherries in two systems of tree training on dwarf rootstocks. Hort. Sci. (Prague), 3(4): 127-138

Bravdo, B. A. 2009. Advanced approaches of irrigation and fertilization of fruit trees. Acta Hort. (ISHS). 825: 31-40

Bright, J. and S. Marte. 2004. Cherry growing in NSW. NSW Agriculture, Agfact H5.1.2, 8 p.

Bujdosó, G. 2006. Increasing intensity of sweet and sour cherry growing using dwarfing rootstocks. Ph. D. The-sis. Corvinus University of Budapestр, 37 p.

Bujdosó, G. and K. Hrotkó. 2005. Rootstock-scion in-teractions on dwarfing cherry rootstocks in Hungary. Hort. Sci. (Prague), 32(4): 129-137

Bujdosó, G. and K. Hrotkó. 2009. Evaluation of Dwarf-ing Cherry Rootstocks in Hungary. Acta Hort. (ISHS), 825: 251-256

Bujdosó, G., K. Hrotkó and R. Stehr. 2004. Evaluation of sweet and sour cherry cultivars on German dwarfing root-stocks in Hungary. J. Fruit Ornam. Plant Res., 234 Special ed., Vol. 12: 233-244

Cantin, C. M., J. Pinochet, Y. Gogorcena and M. A. Moreno. 2010. Growth, yield and fruit quality of ‘Van’ and ‘Stark Hardy Giant’ sweet cherry cultivars as influenced by grafting on different rootstocks. Scientia Hort., 123(3): 329-335

Cline, J. A. and D. Norton. 2004. Sweet and Tart Cherry Rootstocks for Ontario. University of Guelph, 4 p.; http://www.uoguelph.ca/plant/treefruit/outreach files/2004CherryRootstockArticle-March2004.pdf.

Edin, M., J. Lichou and R. Saunier. 1997. Cerise, les Variétés et leur conduite. Ctifl, 238 p.

Fajt, N., L. Folini, G. Bassi and H. Siegler. 2009. Lap-ins on Ten Cherry Rootstocks in the Alpe Adria Region. 6th International Cherry Symposium, 15-19 November, Renaca-Vina del Mar, Chile, 6 p.

Franken-Bembenek, F. 2008. Literature review: Reac-tions of Gisela® Rootstocks to pathogens. Acta Horticultu-rae (ISHS), 795: 303-309

Godini, A., M. Palasciano, S. Camposeo and A. Paci-fico. 2008. A nine-year study of the performance of twelve cherry rootstocks under non-irrigated conditions in Apulia (Southern Italy). Acta Horticulturae (ISHS), 795: 191-196

Grzyb, Z. S., M. Sitarek and B. Koziński. 2008. Evalu-ation of new rootstocks for ‘Vanda’ sweet cherry in Polish climatic conditions. Acta Hort. (ISHS), 795: 215-218

Gyeviki, M., G. Bujdosó and Hrotkó K. 2008. Results of cherry rootstock evaluations in Hungary. International

Journal of Horticultural Science, 14 (4): 11-14Haynes, R. J. 1985. Principles of fertilizer use for trickle

irrigated crops. Fertilizer Research, 6: 235-255Hrotkó, K., L. Magyar and M. Gyeviki. 2009. Effect of

rootstocks on vigor and productivity in high density cherry orchards. Acta Hort. (ISHS), 825: 245-250

Hrotkó, K., L. Magyar and M. Gyeviki. 2010. Rootstock Efficiency in Nutrient Uptake and Utilization in a High Den-sity Cherry Orchard Experiment: A preliminary report from the results of three years findings of the use of the cultivar „Petrus” on four rootstocks with special reference to potas-sium. Int. Potash Institute, e-ifc No. 25, 13-18

James, P. 2010. Australian Cherry Production Guide. DAFF-TIAR-Rural Solutions SA, 209 p.

Jiménez, S., A. Garín, Y. Gogorcena, J. A. Betrán, M. A. Moreno. 2004. Flower and foliar analysis for prognosis of sweet cherry nutrition: Influence of different rootstocks. Journal of Plant Nutrition, 27: 701-712

Jiménez, S., J. Pinochet, Y. Gogorcena, J. A. Betrán, M. A. Moreno. 2007. Influence of different vigour cherry rootstocks on leaves and shoots mineral composition. Sci-entia Horticulturae, 112: 73-79

Juhász, A., L. Tôkei, Z. Nagy, M. Gyeviki and K. Hrot-kó. 2008. Measurements on water use of cherry trees. Bul-letin UASVM, Horticulture, 65(1): 237-241

Kafkafi, U., and J. Tarchitzky. 2011. Fertigation: A Tool for Efficient Fertilizer and Water Management. International Fertilizer Industry Association (IFA) & International Potash Institute (IPI), Paris, France, 138 p.

Kappel, F. 2008. Breeding cherries in the ‘New World’. Acta Horticulturae (ISHS), 795: 59-69

Kaska, N. 2008. New horizons in Turkish sweet cherry production and export. Acta Hort. (ISHS), 795: 441-444

Koumanov, K., D. Dochev, and G. Stoilov. 1998. In-vestigations on fertigation of peach on three soil types – pat-terns of soil wetting. Bulg. J. Agric. Sci., 4: 745-753

Koumanov, K., J. W. Hopmans, L. J. Schwankl, L. Andreu and A. Tuli. 1997. Application efficiency of micro-sprinkler irrigation of almond trees. Agricultural Water Man-agement, 34: 247-263

Koumanov, K. S. 2002. Towards improving of water management in fruit-tree plantations under micro-irrigation. ICID 18th Congress. Paper Q50.1/P1.02. 21-28 July, Mon-treal, Canada, 12 p.

Koumanov, K. S. 2007. On the necessity for further im-provement in microirrigation scheduling. ICID 22nd European Regional Conference, 2-7 September 2007, Pavia, Italy, 7 p.

Koumanov, K. S., J. W. Hopmans and L. J. Schwankl. 2006. Spatial and Temporal Distribution of Root Water Up-take of an Almond Tree under Microsprinkler Irrigation. Ir-rigation Science, 24(4): 267-278

Kramer, P. J. and J. S. Boyer. 1995. Water Relations of Plants and Soils. Academic Press, 495 p.

Lang, G. 2008. Sweet cherry orchard management: from shifting paradigms to computer modeling. Acta Hort. (ISHS), 795: 597-604

Lang, G. A. 2000. Precocious, dwarfing, and productive – how will new cherry rootstocks impact the sweet cherry indus-try? HortTechnology, 10(4): 719-725

Lang, G. A. 2001. Intensive Sweet Cherry Orchard Sys-tems – Rootstocks, Vigor, Precocity, Productivity and Man-agement. The Compact Fruit Tree, 34(1): 23-26

Lang, G. A. 2005. Underlying principles of high density sweet cherry production. Acta Hort. (ISHS), 667: 325-335

Lang, G. A., D. R. Ophardt. 2000. Intensive crop regulation strategies in sweet cherries. Acta. Hort. (ISHS), 514: 227-234

Levin, I., R. Assaf and B. A. Bravdo. 1979. Soil mois-ture and root distribution in an apple orchard irrigated by tricklers. Plant and Soil, 52: 31-40

32

Lichev, V. and A. Papachtazis. 2009. Results from the 11-year Evaluation of 10 Rootstocks of the Sweet Cherry Cultivar ‘Stella’. Acta Hort. (ISHS), 825: 513-519

Long, L. 2004. Alternatives to Mazzard rootstock. Good Fruit Grower, 55(10): 14-17

Long, L. E. 2007. Four simple steps to pruning cherry trees on Gisela and other productive rootstocks. Oregon State University, Extension Service, PNW 592, 4 p.

Long, L. E. and C. Kaiser. 2010. Sweet cherry root-stocks for the Pacific Northwest. PNW 619, Oregon State University, 8 p.

Long, L. E., R. Núñez-Elisea and H. Cahn. 2011. Cherry Rootstock Selection and Management. Oregon State Univer-sity, Extension Service, 7 p.; http://www.viverosur.com/g12/infoosu.pdf.

Marini, R. P. 2009. Growing Cherries in Virginia. Publica-tion 422-018, Virginia Cooperative Extension, Virginia Poly-technic Institute and State University, 16 p.

Menzies, R. 2004. Increasing cherry fruit size. Agfact H5.4.2, NSW Department of Primary Industries, 6 p.

Neilsen, D., G. Neilsen. 1998. Fertigation of deciduous fruit trees: apple and sweet cherry. IPI International Sympo-sium on Fertigation; Optimizing the utilization of water and nutrients; Beijing, September 20-24, 2005: 76-88

Neilsen, G. and F. Kappel. 1996. ‘Bing’ Sweet cherry leaf nutrition is affected by rootstock. HortScience, 31: 1169-1172

Neilsen, G., F. Kappel and D. Neilsen. 2004. Fertiga-tion method affects performance of ‘Lapins’ sweet cherry on Gisela 5 rootstock. HortScience, 39(7): 1716-1721

Neilsen, G., F. Kappel and D. Neilsen. 2007. Fertiga-tion and crop load affect yield, nutrition, and fruit quality of ‘Lapins’ sweet cherry on Gisela 5 rootstock. HortScience, 42(6):1456-1462.\

Neilsen, G. H., D. Neilsen and F. Kappel. 2002. Nutrient and water management of Lapins sweet cherry on Gisela 5. The Compact Fruit Tree, 35(2): 59-6

Neilsen, G. H., D. Neilsen and F. Peryea. 1999. Re-sponse of Soil and Irrigated Fruit Trees to Fertigation or Broadcast Application of Nitrogen, Phosphorus, and Potas-sium. HortTechnology, 9(3): 393-401

Neilsen, D., P. Parchomchuk, G. H. Neilsen and E. J. Hogue. 1998. Using soil solution monitoring to determine the effect of irrigation management and fertigation on nitro-gen availability in high-density apple orchards. J. Amer. Soc. Hort. Sci., 123(4): 706-713

Neilsen, G. H., F. Kappel, P. Toivonen and D. Neilsen. 2008. A closer look at P and water management on produc-tivity of apple and sweet cherry. Fluid Journal, Vol. 16, No. 3, Issue 61, 3 p.

Papachtazis, A. 2006. Influence of rootstock on growth and reproductive characteristics of cherry cultivar ‘Stella’ during the period of complete fruiting. Scientific Works of the Lithuanian Institute of Horticulture and Lithuanian University of Agriculture. Sodininkystė ir Daržininkystė, 25(3): 212-217

Paprstein, F., J. Kloutvor and J. Sedlak. 2008. P-HL duarfing rootstocks for sweet cherries. Acta Horticulturae (ISHS), 795: 299-302

Perry, R., G. Lang, R. Andersen, L. Anderson, A. Aza-renko, T. Facteau, D. Ferree, A. Gaus, F. Kappel, F. Mor-rison, C. Rom, T. Roper, S. Southwick, G. Tehrani and C. Walsh. 1996. Performance of the NC-140 cherry rootstock trials in North America. Compact Fruit Tree, 29: 37-56

Predieri, S., R. Dris, L. Sekse and F. Rapparini. 2003. Influence of environmental factors and orchard management on yield and quality of sweet cherry. Food, Agriculture & En-vironment, 1(2): 263-266

Robinson, T., S. Hoying and R. Andersen. 2006. Per-formance of dwarfing cherry rootstocks in the Northeastern United States. Scientific Works of the Lithuanian Institute of Horticulture and Lithuanian University of Agriculture. Sodininkystė ir Daržininkystė, 25(3): 113-123

Robinson, T., S. Hoying and R. Andersen. 2007. What we’ve learned about growing high density sweet cherries in the East. New England Vegetable & Fruit Conference, 6 p.

Robinson, T. L., R. L. Andersen and S. A. Hoying. 2008. Performance of Gisela® rootstocks in six high density sweet cherry training systems in the Northeastern United States. Acta Horticulturae (ISHS), 795: 245-253

Santos, A., R. Ribeiro and A. L. Crespí. 2004. Sweet cherry (Prunus avium) growth is mostly affected by rootstock and much less by budding height. New Zealand Journal of Crop and Horticultural Science, 32: 309-318

Seavert, C. and L. Long. 2007. Financial and economic comparison between establishing a standard- and high-density sweet cherry orchard in Oregon, USA. Acta Hort. (ISHS), 732: 501-506

Seavert, C. F., M. K. White and L. E. Long. 2002. Or-chard economics: Establishing and producing standard- and high-density sweet cherries in Wasco County. Oregon State University Extension Service, EM 8802, 32 p.

Stoilov, G., K. Koumanov and D. Dochev. 1999b. In-vestigations on fertigation of peach on three soils. I. Migration and localization of nitrogen. Bulg. J. Agric. Sci., 5: 605-614

Trefois, R. 1981. New dwarfing rootstocks for cherry trees. Acta Hort. (ISHS), 114: 208-217

Treutter, D., W. Feucht and H. Schimmelpheng. 1993. Kirschen – die problemkinder des obstbaus. 40 Jahre Wis-senschaft für den Obstbau in Weihenstephan, Obst- und Gemüsebaueverlag, München: 32-41

Vercammen, J., G. van Daele and T. Vanrykel. 2006. Use of Gisela 5 for sweet cherries. Scientific works of the Lithuanian Institute of Horticulture and Lithuanian University of Agriculture, 25(3): 218-223

Whiting, M. D. 2006. The next generation sweet cherry orchard. Good Fruit Grower, 15 May 2006, 2 p.

Whiting, M. D. and G. Lang. 2004. ‘Bing’ sweet cherry on the dwarfing rootstock ‘Gisela 5’: thinning affects fruit quality and vegetative growth but not net CO2 exchange. J. Amer. Soc. Hort. Sci., 129(3): 407-415

Whiting, M. D., G. Lang and D. Ophardt. 2005. Root-stock and training system affect sweet cherry growth, yield and fruit quality. HortScience, 40(3): 582-586